Стивън Кинг - Словострелецът

Най-новата книга на Стивън Кинг, която все още не е публикувана на български, вече има официална българска корица и дата, на която може да я намерим по книжарниците - 1 март. Книгата е писана от Кинг в съавторство със сина му Оуен. Всъщност Оуен не е единственият писател, когото Стивън Кинг (съвсем буквално) е създал. Хитовият писател Джо Хил също е син на Кинг, но се опитва да гради своя кариера и да избяга от сянката на баща си - задача, почти невъзможна като се има предвид, че Кинг наистина е Крал, но младият писател се справя добре. Българските фенове имат още една причина да са щастливи (и това, което ще кажа може да се приеме от някои за заяждате) - книгата ще бъде издадена от издателство Бард, а не от Плеяда. Това разбира се не значи, че няма да има идиотски грешки, но Бард засега не са имали възможност да се изложат като Плеяда (и дано никога не стане).

Издателство Сиела публикуваха "Мъглата", една от най-добрите новели  на Стивън Кинг, в самостоятелно издание и с нов превод. Книгата е в 160 страници и струва 12 лева. Историята е от сборника на Кинг Skeleton Crew, но на български книгата, типично за издателство Плеяда по онова време (а и днес), сборникът беше разделен на няколко тома с различни имена. През 2014, двадесет и една години след първото издание, сборникът най-после беше пуснат като един том и в България, отново под името "Мъглата". Сигурно обаче ще има доста хора, които ще поръчат новата книга мислейки си, че купуват сборникът с разкази Skeleton Crew и ще бъдат изненадани, когато открият, че всъщност са дали пари само за един от разказите в него.

Започна кастингът за втория сезон на сериала Mr. Mercedes и вече е избран актьор за ролята на доктор Бабино. Ако сте чели трилогията за Бил Ходжис знаете, че Бабино има много важна роля в последната част от историята. Аз си го представях по-възрастен, но пред създателите на филми няма невъзможно неща, така че ще видим как ще изглежда, когато започнат снимките на сериала.

Тази година наваксвам с книгите на Кинг, които съм пропуснал и след като прочетох "Край на дежурството" се захванах с "Кутията на Гуенди". Книгата се оказа изключително лесна и приятна за четене и я завърших за няколко часа. Кинг е писал историята в съавторство, което е нетипично за него (но забавното е, че следващата книга, която предстои да бъде преведена на български също е в съавторство) и може би затова стилът се усеща съвсем некингски. Историята е като приказка и проследява живота на младо момиче, което получава специална кутия, която пуска шоколадчета, доларчета и по някакъв вълшебен начин прави всичко в живота на Гуенди да е прекрасно. Изненада ме (и ме подразни) оптимизмът на финала, в който разбрахме, че сме чели една история за силата на доброто, а не за пъклените планове на Рандъл Флаг (защото точно за него помислих Ричард Фарис). През цялата книга кутията беше представяна като нещо страшно, което протяга невидимите си пипала към Гуенди и се опи

Имаше три книги на Кинг, преведени на български, които не съм чел. Останаха само две. Една от причините да се забавя толкова е именно почти нежеланието ми да зачета "Край на дежурството" - третият (последен за щастие) роман за бившия полицай Бил Ходжис. Изпитвах ужас от въпросната трилогия още откакто преди 3 години прочетох "Мистър Мерцедес" . Защо Кинг иска да разтегли по такъв начин една слаба идея в жанр, който не му се отдава (защото ми се струва, че криминалните романи изобщо не са за него). Затова бях приятно изненадан да открия, че "Търси се" (вторият роман от трилогията) е една от най-добрите книги, които Кинг е писал последните години. Перфектна история, перфектни герои, перфекта кулминация. Единственото, което ме дразнеше беше участието на Бил Ходжис и останалите двама, които бяха напълно излишни - всичко, което допринесоха за историята, можеха да го сторят и съвсем случайни хора. Нямаше нужда да свързва "Търси се" с "Мистъ

Тази година очакваме нов сериал за един от любимите измислени градове на Стивън Кинг - Касъл Рок, но какво ще ни разказва той е мистерия за всички, включително за самия Кинг. В интервю относно сериала Краля призна, че е "на тъмно" за сюжета на сериала, точно като останалите зрители. Това до някаква степен ме притеснява, защото от малкото информация, която имаме разбрахме, че историите ще са свързани с творчеството на Кинг. От друга страна името на Стивън Кинг в никакъв случай не е гаранция за хубав филм. Все още не е известна премиерната дата на сериала Castle Rock, но се знае, че в него ще участва Бил Скарсгард (Пениуайз от "То"), само че няма да играе ролята на клоуна, който предизвика фурор в киносалоните през миналата година.

Стивън Кинг има три нови книги, готови за публикуване през 2018, разкри самият автор в интервю за Entertainment Weekly. Най-скоро очакваме романа  The Outsider , който е планиран за юни. Типично за Стивън Кинг книгата ще е над 500 страници. Elevation пък е продължение на " Кутията на Гуенди ", която беше издадена на български от издателство Бард. Действието отново ще се развива в Касъл Рок. Писателят разкри също, че има още една завършена книга, която обаче няма заглавие все още. Междувременно българските фенове все още чакат  Sleeping Beauties да бъде преведена и публикувана у нас. Стивън Кинг е написал романа в съавторство със сина си Оуен Кинг.

Една от най-обичаните от феновете книги на Кинг (и вероятно най-нехаресвана от самия него) се превърна в култовия хорър филм "Гробище за домашни любимци" преди 28 години. Скоро ще можем да гледаме нова екранизация по книгата. В никакъв случай не бих сложил Гробището сред най-добрите екранизации по Стивън Кинг, но филмът си има много фенове и няколко достатъчно смущаващи и плашещи сцени. Не смятам, че създателите му са успели въобще да уловят духа на депресиращия роман на Краля. Една нова версия би могла да промени нещата, или само да копира стария филм с по-добро качество. Новата екранизация по "Кери" показа, че повече пари и една великолепна Джулиан Мур не значи задължително добър филм. От друга страна "То" е доказателство, че ако се подходи внимателно към книгата, резултатът може да е нещо наистина забележително. Проектът не ми вдъхва особено доверие, но същото казвах и за "То" и съм щастлив, че сгреших.

Имаме ново издание на романа "Торба с кости", то отново е на Плеяда, които издадоха книгата за пръв път на български преди 18 години. Книгата беше публикувана за втори път през 2011 година, но и двете издания вече са изчерпани. Според мен "Торба с кости" не е най-добрата книга на Кинг, дори бих я определил като една от най-слабите, но това вероятно е заради ненавистта ми към всякакви истории с призраци. В общуването си с други фенове открих, че много от тях харесват книгата и дори я определят като своя любима. Новото издание има 600 страници и струва 23 лева.

Почти изминалата година беше много успешна за Стивън Кинг, най-вече заради абсолютния успех на "То" по кината. Сега обаче, в очакване на Castle Rock, искам да обърна внимание на два сериала по Кинг, които вървяха почти едновременно тази година, но бяха коренно различни един от друг. Мъглата Когато преди 10 години разбрах, че ще правят филм по любимия ми разказ на Стивън Кинг, много се притесних, но Франк Дарабонт (за пореден път) свърши чудесна работа и неговият "Мъглата" гордо се подреди до останалите, за съжаление малко на брой, хубави екранизации по книгите на Краля. Сериалът "Мъглата" беше точно това, което се страхувах, че ще бъде филмът. Психологическият трилър на Стивън Кинг беше превърнат в посредствен хорър сериал, с множество излишни сюжетни линии и промени в оригиналната история. Съвсем очаквано сериалът беше прекратен след един сезон и остави недовършена история и много лоши спомени за зрителите - малкото, които стигнаха до последния

Вече имаме дата за продължението на "То" и тя никак не е близо - септември 2019. Трябва да чакаме две години, за да видим развръзката на историята, но това не ме притеснява, защото създателите вдигнаха много летвата и сега имат сериозни очаквания да оправдават. Нека си дадат толкова време, колкото ще им е достатъчно. Предимство за втория филм е, че вече ще разказва за възрастните герои, което значи, че нямат актьори деца, чиято напредваща възраст да ги притеснява.

Два пъти ходих да гледам новата екранизация по "То" и макар да не споделям мнението, че това е най-добрият филм по Кинг (не е и в топ 5), съм много доволен и искам да споделя впечатленията си. Първо трябва да отбележим, че филмът е хорър и това носи някои негативни последици, като започнем с публиката, която филмът привлича. Когато го гледах за пръв път бях в съвсем празна зала и беше приятно, но на следващата седмица отидох в по-натоварен час и първо седнах до някаква двойка, които си говореха винаги, когато нямаше чудовище на екрана, след което се преместих пред две жени, които очевидно не можеха да следят сюжета (в една сцена имаше балон с надпис "Обичам Дери" и едната от жените попита кой е тоя Дери). Много хора отиват на такъв тип филми за малко евтин страх - да ги поплашат със няколко стряскащи момента и да си тръгнат. Режисьорът Анди Мушиети, който все пак е опитал да даде именно това усещане на хората, се е постарал също така и да направи един качествен

Играта на Джералд е едно от доказателствата за таланта на Кинг - успял е да превърне история, в която реално нищо не се случва в един от най-завладяващите си, напрегнати и страшни романи. А сега ще го правят на филм. Честно да си призная, не виждам как "Играта на Джералд" може да се пренесе на екрана, без да бъде осакатена и деформирана. Вероятно ни очаква поредната "Торба с кости". Гледах трейлъра и веднага ми направи впечатление, че момичето е по-възрастно, отколкото е в книгата. Вероятно има легални причини в такъв тип истории да не участват малолетни, но за мен състаряването на Лолита, Джеси, Денерис и други подобни героини е вид осакатяване на историята. Същото важи и за липсващата секс сцена в "То".

Все още не съм гледал новата екранизация на "То" и за да се подготвя изгледах старата версия от 1990 година. Оказа се, че филмът не е толкова зле, колкото си мислех - не е добър филм, разбира се, но като хорър не е напълно за изхвърляне. Без съмнение най-въздействащo е изпълнението на Тим Къри - с дразнещия си смях и подигравателен глас, той е истинският Пениуайз (казвам го без да съм видял изпълнението на Бил Скарсгард, което може да е по-добро). Ето седемте сцени от филма, които ме плашеха най-много като малък (ако имам келешче, ще му пускам "То" като е на 9-10 години, защото тогава филмът е най-въздействащ), но и сега успяха да върнат старите чувства. 7. Реещият се клоун В тази сцена групата възрастни влиза в каналите, за да се изправи срещу чудовището отново и след като Бил го повиква, пред тях се появява реещото се призрачно изображение на клоуна. Осъзнавам, че по всички стандарти тази сцена е глупава, но когато гледах филма преди години, тази безпл

Чудесно е, че Бард преиздадоха "То" с твърди корици, но ужасно много ме подразни надписът, че  "ТО ще ви последва в киносалоните с нова страховита екранизация." Това твърдение ще е валидно само в следващите 2-3 седмици, след което филмът вече няма да е по кината. А вероятно след няколко месеца никой няма да го помни. Под надписа стои информация за филма и се чудя дали съм си купил ново издание на класическия роман на Стивън Кинг или новелизация на някакъв филм, който ще се завърти по екраните малко и после ще бъде заместен от нещо ново. Защото колкото и да е хубав филмът (а опита ми с екранизациите на Стивън Кинг ми подсказва, че няма да е много хубав), не може да се сравнява с оригиналното произведение на Краля. Неуважително е да обвързват корицата с филма. Това е книгоиздателска практика, която много мразя и поне до сега любимият ми автор беше пощаден.

Преди няколко години, на среща с феновете на Стивън Кинг, Димитър Стоянов от издателство Плеяда каза, че не планират да издават книги на Стивън Кинг с твърди корици. Така цената щяла да излезе твърде висока (мен и сега ме побиват тръпки от цените им). Тъжно ми е, че ни се налага да четем книгите на Краля във формат "баничка". Дълго време единствената книга на Кинг с твърди корици беше "Цикъл на върколака" на Плеяда, но през последните година Ciela пуснаха "За писането", а Бард "Кутията на Гуенди" с твърди корици. От утре на пазара излиза новото издание на "То" от Бард, което също ще е с твърди корици. Дано тази положителна вълна се запази и може би един ден библиотеките на феновете ще изглеждат по-добре.

Дали да гледам екранизацията по "Тъмната кула" беше дилема, която ме измъчваше още откакто стана ясно, че (този път наистина) такъв филм ще има. Ето как, след тежка вътрешна борба, реших да не го гледам. Първото, което ме смути, беше изборът на чернокож актьор за Роланд. Това беше трудно за приемане от много фенове, тъй като Кинг ясно ни е казал от кого се е вдъхновил за образа - Клинт Истууд - и следователно знаем как горе-долу трябва да изглежда героят. С жена ми обсъждахме нямаше ли да е по-добре да вземат за ролята сина на Истууд, но решихме, че младият актьор не блести с актьорски талант (поне досегашните му филми не го разкриват), така че може би Идрис Елба, когото харесваме, е по-добър за ролята. Приех го. Но дойде денят, в който филмът тръгна по кината. И отзивите не закъсняха, като лавина ме затрупаха коментари за филма. Чу се всяко възможно мнение - от пълен боклук, през става за губене на времето, до най-добрата екранизация по Кинг. Реших, че има само един