Пропускане към основното съдържание

То - най-после хубав хорър по Стивън Кинг

Два пъти ходих да гледам новата екранизация по "То" и макар да не споделям мнението, че това е най-добрият филм по Кинг (не е и в топ 5), съм много доволен и искам да споделя впечатленията си.

Първо трябва да отбележим, че филмът е хорър и това носи някои негативни последици, като започнем с публиката, която филмът привлича. Когато го гледах за пръв път бях в съвсем празна зала и беше приятно, но на следващата седмица отидох в по-натоварен час и първо седнах до някаква двойка, които си говореха винаги, когато нямаше чудовище на екрана, след което се преместих пред две жени, които очевидно не можеха да следят сюжета (в една сцена имаше балон с надпис "Обичам Дери" и едната от жените попита кой е тоя Дери). Много хора отиват на такъв тип филми за малко евтин страх - да ги поплашат със няколко стряскащи момента и да си тръгнат. Режисьорът Анди Мушиети, който все пак е опитал да даде именно това усещане на хората, се е постарал също така и да направи един качествен филм, навлизайки по-дълбоко в психологията на децата и изследвайки първоизточника на техните страхове. Ако не знаеш кой е Дери, трудно ще следиш историите на седем различни деца.

Филмът е по-добра екранизация от телевизионната версия, но аз препоръчвам на феновете да не го сравняват с книгата, тъй като е невъзможно историята на Стивън Кинг да се пресъздаде цялостно на екрана. За разлика от другата версия, тук успяваме да видим не само страшното, но и красивото в това вълшебно лято, когато седем деца срещат най-добрите приятели в живота си.

Не искам обаче да отказвам и почитателите на страшните филми - ужасът тук е на 100%
Създателите разчитат на стряскащи сцени (аз много мразя този похват в хорър киното, защото в достатъчно напрегната сцена и с достатъчно стряскащ звуков ефект дори блещукащите вампири на Стефани Майър биха ни уплашили), но има и такива, които излъчват чист и неподправен ужас.
Достатъчно плашещо е да видиш клоуна, наполовина излязъл от водата до Джорджи или чудовището, надничащо зад ъгъла, или дори само разногледия Бил Скарсгард. Сцените с деформираната жена от която се страхуваше Стан или излизащият от хладилника Пениуайз ще станат класики в хорър жанра.

И седемте деца играят перфектно, но най-забележителни са Фин Улфхард (Ричи) и Джак Грейзър (Еди) - с нетърпение ще следя кариерите им. Ще следя кариерата и на София Лилис, но трябва да минат няколко години, за да си говорим както трябва за нея.

Без съмнение от актьорския състав най-много дискусии ще предизвика Бил Скарсгард, който сложи грима на Пениуайз. Преди него ролята изпълни Тим Къри, който наистина се справи блестящо, затова много от феновете му не приемат, че някой може да играе по-добре. И истината е, че не играе по-добре.
Тим Къри вдъхна живот на клоуна, превърна се в Пениуайз за поколения зрители. Целта в новия филм обаче е съвсем различна - не да се концентрира върху личността на клоуна, а върху индивидуалния страх на всяко едно от децата. Затова Пениуайз не трябва да има характерен стил, както е при Къри, а да говори с всеки един от героите по различен начин.

Ако все още не сте гледали филма, побързайте. Вижте го ако можете на IMAX, защото така ужасът ще е най-пълен.
То изпревари всички прогнози и очаквам втората част да е с много по-висок бюджет и да навлезе по-дълбоко в митологията на Стивън Кинг. Популярността дава свобода на режисьора да прави каквото пожелае с финалната част на историята. Пожелавам му успех!

Коментари

Другите ми блогове