Имаше три книги на Кинг, преведени на български, които не съм чел. Останаха само две. Една от причините да се забавя толкова е именно почти нежеланието ми да зачета "Край на дежурството" - третият (последен за щастие) роман за бившия полицай Бил Ходжис.
Изпитвах ужас от въпросната трилогия още откакто преди 3 години прочетох "Мистър Мерцедес". Защо Кинг иска да разтегли по такъв начин една слаба идея в жанр, който не му се отдава (защото ми се струва, че криминалните романи изобщо не са за него). Затова бях приятно изненадан да открия, че "Търси се" (вторият роман от трилогията) е една от най-добрите книги, които Кинг е писал последните години. Перфектна история, перфектни герои, перфекта кулминация. Единственото, което ме дразнеше беше участието на Бил Ходжис и останалите двама, които бяха напълно излишни - всичко, което допринесоха за историята, можеха да го сторят и съвсем случайни хора. Нямаше нужда да свързва "Търси се" с "Мистър Мерцедес".
Надявах се "Край на дежурството" да е същата приятна изненада, но уви, историята е по-слаба дори от тази в "Мистър Мерцедес".
О, Кинг е перфектен в разказването и историята те поглъща. Всяка страница се чете с интерес и цялото произведение се гълта за секунда. Това е Кралят все пак, литературно божество.
Но когато затвориш книгата и се замислиш за нея, откриваш, че тя не оставя никаква следа в съзнанието ти. Един роман, който прочиташ и след това забравяш завинаги.
Финалната част от историята е направо скучна и предвидима, но не това ме притесняваше най-много - героите са абсолютни клишета, с изключение на злодея, който е страхотен и през цялото време исках той да победи. Да пукне дебелакът (който сериозно е отслабнал заради болест), да пукне малоумната му партньорка, да пукне гнусният *афроамериканец*.
Друго, за което се замислих докато четях, беше как ще екранизират книгата? "Мистър Мерцедес" се получи много добре и очаквам същото за "Търси се", но цялата свръхестествена линия на "Край на дежурството" не се връзва с атмосферата на сериала. Силно се надявам (и нямам голяма надежда), че историята за Бил Ходжис, така добре пресъздадена на малкия екран, ще приключи след втория сезон.
Обобщавам: Ако ви предстои дълъг път и искате да четете нещо лесно, може да вземете "Край на дежурството". Книгата е увлекателна, това не мога да ѝ отрека, но не намерих никакви други достойнства в нея.
Надявах се "Край на дежурството" да е същата приятна изненада, но уви, историята е по-слаба дори от тази в "Мистър Мерцедес".
О, Кинг е перфектен в разказването и историята те поглъща. Всяка страница се чете с интерес и цялото произведение се гълта за секунда. Това е Кралят все пак, литературно божество.
Но когато затвориш книгата и се замислиш за нея, откриваш, че тя не оставя никаква следа в съзнанието ти. Един роман, който прочиташ и след това забравяш завинаги.
Финалната част от историята е направо скучна и предвидима, но не това ме притесняваше най-много - героите са абсолютни клишета, с изключение на злодея, който е страхотен и през цялото време исках той да победи. Да пукне дебелакът (който сериозно е отслабнал заради болест), да пукне малоумната му партньорка, да пукне гнусният *афроамериканец*.
Друго, за което се замислих докато четях, беше как ще екранизират книгата? "Мистър Мерцедес" се получи много добре и очаквам същото за "Търси се", но цялата свръхестествена линия на "Край на дежурството" не се връзва с атмосферата на сериала. Силно се надявам (и нямам голяма надежда), че историята за Бил Ходжис, така добре пресъздадена на малкия екран, ще приключи след втория сезон.
Обобщавам: Ако ви предстои дълъг път и искате да четете нещо лесно, може да вземете "Край на дежурството". Книгата е увлекателна, това не мога да ѝ отрека, но не намерих никакви други достойнства в нея.
Коментари
Публикуване на коментар